Audiofly и Federico Milani в Comics

Audiofly и Federico Milani гостуват в Comics клуб Варна.
Неотдавна клуб Comics отвори врати след обновителен ремонт, и оттогава всеки уикенд там се случва нещо интересно и ново. Почитателите на модерните електронни звуци не могат да се оплачат от липса на събития и разнообразие в нощния живот на морската ни столица. На 12.12. специални гости в клубът ще бъдат Audiofly и Federico Milani.

Британско-испанското дуо Audiofly са добре познати на българската публика и неведнъж са взривявали родните фенове в Mania, Escape, Plazma и Viper Rooms. Динамичен тек хаус с минимал привкус е звукът, от който са завладяни двамата диджеи. През почти изминалата 2009 година Audiofly се изявиха в множество топ клубове, както и на някои от най-добрите фестивали в света, а доказателство за изключително качествената им продукця е това, че издават за лейбъла на самия Steve Lawer - Viva Music.

За разлика от Audiofly, младият италиански минималист Federico Milani ще стъпи за първи път на българска почва. Той е известен на българската публика с качествената си продукция, която намира място в сетовете на световно-известни артисти от най-висок ранг като Richie Hawtin, Dubfire и Umek, а парчетата му могат да бъдат забелязани по върховете на минимал класациите в Beatport. За участието си в Comics клуб талантливият младеж подготвя уникален лайв сет и сподели, че е изключително развълнуван, защото е чувал страхотни неща за българската публика от италианските си колеги.

На 12.12. клъбърите във Варна могат да очакват две много актуални имена, които ще им поднесат забавление от световна величина, а за неповторимата атмосфера ще допринесат и визуализациите на живо. Не пропускайте едно от най-значимите музикални събития във Варна тази година, и заповядайте да потанцуваме.

Величието на Улпия Ескус

Река Искър се влива в Дунав недалеч от днешното село Гиген, област Плевен. През античността я наричали Ескус (Oescus), което на езика на тамошните траки вероятно означавало “вода”. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (ХIII-ХI в.) и желязната епоха (Х-VI в.). Географът Клавдий Птолемей от Александрия в Египет пише, че мястото било обитавано от племето трибали, което е сред най-многобройните в областта Мизия.
—
Главното селище се наричало Ескус на трибалите (Oescus Triballorum). То се намирало сред плодородна земя, която обаче през пролетните месеци често била заливана от Дунав. Лятото било топло. През хладните месеци духали пронизващи северни ветрове, а есенните утрини били винаги мъгливи.
През първите години на първото столетие след Христа римската войска превърнала постепенно Мизия в зона на постоянна окупация. Така през 9 г. в Ескус бил настанен V Македонски легион. Той носел прозвището от името на провинция Македония, защото там бил попълнен с голям контингент новобранци.
През 1986 г. пред стопанския двор на с. Гиген случайно бе намерен при строителни работи един надгробен паметник. Покойният е някой си Луциус Фрейус Фаустус, който бил ликса на V Македонски легиион. Това е едва четвъртият надпис за човек с такава професия в цялата Римска империя.
Легионът напуснал Ескус в началото на II в. и на опразненото място бил изграден внушителен град.
Градът колония бил наречен Улпия Ескус. Улпиус е името на бащата на императора и много други градове в Долна Мизия и Тракия са го сложили пред своето в знак на уважение към Траян. Заградената от каменните стени площ обхващала 18 ха, а в края на III и началото на IV в. градът бил разширен с още 10 ха в западна посока.
Архитектите и строителите първо ремонтирали старата и изградили нова водопроводна система за нуждите на военното и цивилното население. Чиста питейна вода се докарвала от два източника - от с. Оряховица, на цели 20 км южно от града, и от една близка местност Доброшина, на 3 км също в южна посока. Улиците били постлани с неголеми варовикови плочи, а под тях и по средата минавали каналите за нечистите води.
Разкрити са сектори от двете главни улици, както и няколко странични. При една такава южно от форума се проучиха множество магазини. Срещу тях бе намерена и реставрирана обществена банска постройка (720 кв. м). Влизало се през вход, каса и съблекалня.
За жените таксата била по-голяма, тъй като те стояли повече време в банята и консумирали повече топла вода.
Градският площад (форум) заемал цели 2 ха, т.е. 1/9 част от площта на града. В средата била ареата - постланото с каменни плочи пространство под открито небе ( 96 х 58 м). Върху това място жителите се разхождали, заобиколени от множество статуи на божества, императори и заслужили граждани. Трите страни на ареата били оградени от внушителна колонада в коринтски стил.
Улпия Ескус е един от малкото градове в цялата Римска империя, който има на своя форум цели 4 храма. На южната страна били построени три култови сгради в чест на Капитолийската троица. Централният и най-голям храм бил посветен на върховното римско божество Юпитер (35 х 14 м). Страничните два били еднакви и по-малки. Те били издигнати в чест на Юнона и Минерва. Храмовете имат стълбище, площадка за колонада в римско-коринтски стил и същински храм, разделен на преддверие и култово помещение. Строежът бил извършен в началото на управлението на император Хадриан (117-138).
На срещуположната къса северна страна на форума имало още един храм, този на Фортуна. Той бил издигнат в 190-191 г. от сдружението на занаятчиите в града и през управлението на император Комод (180-192). Размерите му били 29 (изток-запад) х 50 (север-юг). Храмовият комплекс се състои от четири части: южна колонада с двуреден латински строителен надпис; вътрешен двор с коринтска колонада от трите страни (без южната); самият храм на Фортуна, помещения към храма, разположени северно и в дъното на комплекса. Надписът върху лицевата страна на храма бил дълъг 52 м (2 реда по 26 м), обаче името на императора след убийството му било унищожено. Такова било решението на Сената заради злините, които Комод сторил на Рим.
На южната страна зад трите храма била построена при император Хадриан (117-138) голяма гражданска базилика.
Тя е била трикорабна и от елинистичен тип. Тук ставали делови срещи, извършвали се съдебни производства, узаконявали се сделки. Дължината на гражданската базилика е 98 м, а ширината - 24 м. Цялата застроена площ възлизала на 2300 кв. м. Влизало се от запад в голямо преддверие и оттам - в дългите коридори. От вътрешната страна на северната стена имало полукръгли и правоъгълни ниши. В тях се поставяли статуи на божества и императори. Средната част на огромната сграда била на два етажа. Именно там вместо подпорни колони били използвани т.нар. кариатиди, известни от Ерехтейона при Акропола в Атина. За първи път от римската епоха в нашите земи се откриват такива скулптури (от по-ранно време има кариатиди, хванати за ръце, в тракийската Свещарската гробница при Исперих от втората половина на III в. пр.Хр.)
Градът бил организиран по италийски тип. Имал малък градски съвет. Двама кметове (дуовири) решавали належащите проблеми в селището. Останалите съветници се наричали декуриони. Те отговаряли за продоволствието, водоснабдяването, ремонтите, строежите и търговията в града колония. Важна била поддръжката на пътищата. Ескус бил важна станция на Крайдунавския път. Друга локална артерия отвеждала към Сердика (София) и Никополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново). През IV в. имало и местен път до моста на Дунав
На всеки 5 години се избирали лица, които преброявали имущественото състояние на гражданите. Богатите граждани не живеели много в самия Ескус. В градската територия те имали свои домени с богати вили. Там изкарвали летните горещи месеци и си почивали. В града идвали предимно когато се събирали градските съветници за поредното съвещание.
Имало и лица, които раздавали правосъдие и дори отнасяли дела до висшестоящи инстанции. Ето и един много поучителен латински надпис от Ескус: “На подземните богове. Аз, Вибий Валентин, невинно бях убит заедно с моя сродник Валерий Ингений. Живях без никаква награда и без никакъв принцип 28 години. Благодаря на роднината, която чрез провинциалния управител Бонус отмъсти за нашата кръв. Вибий Секундин постави паметника на милия си брат. Лека ти пръст.”
Мястото на Улпия Ескус в ареала на Долния Дунав било стратегическо важно. Оттатък реката римляните имали изграден форт Сукидава (с. Челей, окр. Корабия). На 5 юли 328 г. бил осветен големият каменен мост между Ескус и Сукидава. Той бил дълъг 1150 м, изграден от монолитни каменни блокове и с дървена платформа отгоре. Негов автор бил архитектът Теофил. Император Константин Велики бил в Никомедия в Мала Азия. Той отвърнал на поканата на провинциалния управител и на управата на града.
Константин дошъл лично за освещаването на моста с голямата си свита, като останал няколко денонощия в Ескус за празненствата. Мостът усилил търговските връзки с варварския свят. Укреплението оттатък Дунав го предпазвало от разрушения при набези.
Единственият противоеретически надпис от нашите земи е от Ескус. В края на VI в. Ескус рухнал под непрекъснатите напори на аварите и славяните. Животът замръкнал тук, за да продължи чак след столетия. Тук възникнало и се развило между Х-ХII в. средновековно българско селище. Върху руините на храма на Фортуна била изградена малка едноапсидна кръстокуполна църква. В северната й част бе открит фрагмент от уникален по своето съдържание надпис, който се превежда така: “Който… прочете написаното, нека прокълне еретика, ако ли не го прокълне, нека сам той да бъде прокълнат. Написа монахът Ананий.” Паметникът се датира към последните десетилетия на Х в. Проклинането на еретик, а не на богомил, трябва да се отнесе към ранния период на богомилското движение в българските земи.

Крепостта “Стрелчанско кале”

Една от най-интересните археологически и културни забележителности, която могат да посетят туристите, които гостуват в Стрелча, е крепостта „Стрелчанско кале”. Това каза за радио “Фокус” - Пазарджик директорът на Историческия музей в град Стрелча Тотка Кючукова. Крепостта се намира на 2,5 км от града, на десния бряг на река Стрелчанска Луда Яна, в местността Галата. Построена е през ІX век и е използвана до ХІV век. Нейните внушителни 8-метрови защитни стени са се запазили и до днес. До нея се стига по приятен маршрут за около 40 минути, каза също Кючукова. Според народните предания през Априлското въстание от 1876 година населението се укрива в калето. Според решение, което е взето на събранието в Оборище, въстаниците трябвало да укрият там предварително жените, децата и старците заедно с ценните им вещи. До преди около 25 години крепостта е била само частично разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени. Но днес природата е пощадила само каменната стена. Останките от крепостта Стрелчанско кале днес свидетелстват за величието й, но през една отдавна отминала епоха.

Според изследователите на съкровището от Сент-Миклош, Аспарух е бил християнин

Категорични са, че то е било собственост на прабългарските канове. Въпреки че мнозина румънци и унгарци се опитват да го оспорят, това е неопровержимо.
Надписите на съкровището край банатското село Наг Сент-Миклош доказват не само принадлежността му на първия български владетел, но и че той, кан Аспарух, е бил кръщаван в християнски купел. Това съобщиха вчера за “Труд” историци, изследвали дълги години гравираните надписи върху изящните златни съдове.

Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, специалист в т.нар. средновековни надписи; носителят на Хердерова награда от Виенския университет проф. Казимир Попконстантинов, преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет, както и директорът на НИМ Божидар Димитров, той показа копия на великолепно изработените от нашите предци предмети.

Съдовете са седем кани, две от които са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.

Няма никакво съмнение, че съкровището е принадлежало на кан Аспарух. Според проф. Попконстантинов, то не е изработено наведнъж, а е сборно - както Рогозенското и Вълчитрънското.

Съкровището е открито преди 210 години от българи градинари. През 1799 г., на 3 юли, край банатското село Наг Сент-Миклош (тогава в границите на Австрийската империя, днес в Румъния) двамата братя градинари Христо и Кирил Наковиго намират при изкопни работи. Братята са от Северна България, но се заселват в Банат и при обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент-Миклоши”. Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щрауссъздава популярната едноименна оперета.

Съкровището се пази в Музея на история на изкуството във Виена и е известно като българското съкровище от Наг Сент-Миклош. През 70-те години на миналия век, по времето когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището.

Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове. Преди 8 г. доц. Ждраков заедно с доц. Антоанета Делева(сега е доцент в Гьотеборгския университет) установяват, че тези надписи са на гръцки и прабългарски език. При четенето им са правени много опити, но надписът върху съд №21 дава ключ за осмисляне на текста му. Това дължим на проф. д-р Иван Добрев (преподавател по съвременен турски език в академията “Г.С. Раковски”) - неговото четене звучи най-правдоподобно: “Чашата, за която Жупан Буила повели, като направят, да изпишат, и от която да пие наздраве Жупан Бутаул”,посочи проф. Попконстантинов.

С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището - 6021 г. от сътворението на света,т.е. 693 г. от раждането на Христос. Тя е написана и на прабългарски език “ален дилон” (“година на змията”). Действително по прабългарския календар 693 г. е Годината на змията. Но през същата 693 г. България е управлявана от кан Аспарух (665-701). Това означава, че съкровището е изработено по негово време и действително в един от надписите ясно се чете името Есперих - така, както е записан владетелят в “Именника на българските канове” - първият български исторически летопис.

Християнските кръстове върху патерите не бива да ни заблуждават, че съкровището е изработено след християнизацията на страната по времето на цар Борис (852-889). Тази теза - кановете от рода Дуло са били “християни”, пръв разви Божидар Димитров. За кан Кубрат и внука му Тервел това е сигурно. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името Свети крал Тривелий.

Божидар Димитров: Това е по-ценно и от златото на траките

Имам доверие в разчитането на доц. Зарко Ждраков, защото от години работи съвместно с другия изтъкнат епиграф проф. Казимир Попконстантинов. За съжаление у нас, като се чуе думата “съкровище”, у всеки българин асоциативно възниква “тракийско”. Може би защото мнозина от управляващите ни са били свързани с изследването на тракийската култура. Съкровището на кан Кубрат, Никополското, Преславското, както и това от Наг Сент-Миклош останаха в забвение. Те не са по-малко красиви от тракийските, дори са с далеч по-сложно изпълнение. Новата датировка на съкровището е и важно доказателство за християнската вяра на владетелите от рода Дуло (632-759) и част от българския народ в т.нар. езическа епоха.

История на монетите

Още в края на Първобитнообщинния и в началото на Робовладелския строй, човекът успявал да произвежда повече стока, отколкото му била необходима. Излишъкът започнал да се разменя за други средства и предмети. Така се появило понятието “стока”. При размяната на стоки не е имало всеобщ еталон за сравнение. Първоначално измерител били самите вещи и предмети – стоките, но размяната ставала неравностойно. Така се появила нуждата от всеобщ измерител на стойността на стоката. Това била монетата. Като първа, макар изпреварила с малко другите държави в откриването на монетите, се приема Лидия в Мала Азия. Съществува спор между учените, кой пръв е отсякъл първите монети – цар Гигес (685 - 652 г.пр.н.е.) или цар Ардис (622-615 г.пр.н.е.). Но първите точно датирани монети са на цар Алиат (617 - 560 г.пр.н.е.) с изобразена на лицевата страна лъвска глава и гръцки надпис . На задната страна липсва изображение, но има следи от вдълбан квадрат или правоъгълник. Тези монети били доста примитивни и масивни, с бобовидна форма, но с точно тегло от 14,7 грама. Така се прекратила размяната на стоки като платежно средство и претеглянето на разменените метали, използвани за разплащане, а останало само броенето на отсечените монетите.
След разпадането на Римската империя Византия наследява нейната култура и политика. В голяма част запазва и традицията при сеченето на монети. Византийските монети, особено бронзовите, често са отсичани небрежно, те са с неправилна форма и образите са предадени схематично. Понякога монетите дори били доизрязвани с ножица . Въпреки това монетите от средновековна Византия се отличават с умелото композиране на образи, надписи и знаци . Типично за тях е поставянето на знак, обозначаващ стойността на монетата. Паричната единица на Византия била “нуми”. Буквените знаци са: М за 40 нуми, К за 20 нуми, I за 10 нуми и С за 5 нуми. Традицията на изобразяване на бюст на императора в профил се запазва до царуването на император Юстиниян I, при който за първи път е изобразен владетеля в анфас и годината на царуването му. Означени са също името на града, в който е отсечена монетата и номерът на монетната работилница. Често са били изобразявани и императриците редом до императорите. Така са увековечени, например, императрица София, жената на Юстиниян II, императрица Зоя, императрица Теодора. През VI и VII век в различните градове-монетарници се пускат в обръщение най-различни по стойност монети. Известни са монети от 2, 3, 4, 6, 8, 12, 16, 30 и 33 нуми. Така във Византия се сечат монети до самото падение на империята. През 1453г. Мехмед II превзима Константинопол и това се смята за край на монетосеченето във Византийската империя.
Българското средновековно монетосечене се развива от края на XII до края на XIV век. Началото поставят братята Асен и Петър след като освобождават България от Византийко робство.
Три са основните фактори, които оказват влияние върху монетосеченето на Средновековна България: християнската религия, византийската културна традиция и феодалната разпокъсаност.
Християнската религия е безспорен държавен и обществен фактор, господствал напълно в тогавашното общество. Това налага изобразяване на Библейски личности и събития върху сечените монети.
Влиянието на Византия върху България е отразено дори в монетите. Характерните особености на византийската школа са нейният плоскостен, двуизмерен стил и фигури, не подлежащи на промяна. Канонизирани са не само ликовете, образите и фигурите на християнския персонаж ( Христос, Богородица, десетки светци), а и тяхното облекло, жестове, пози – застинали в царствена тържественост. Тези схващания се отразяват в образите, фигурите и композициите при оформянето на монетите.
Сеченето на собствени монети винаги се е възприемало като символ на сувереност и независимост. За това във средновековна България, наред с владетелите (Петър I, Иван Асен II, Михаил II Асен, Константин Асен Тих, Георги Тертер I, Тодор Светослав Тертер, Михаил III Шишман, Иван Александър, Иван Шишман, Иван Срацимир) и редица боляри (Мицо, Яков Светослав, Добротица и др.) секат собствени монети, като демонстрация на независимост и опит за откъсване от централната власт.
По вида на монетие може да се съди за икономическото състояние на една държава. Наличието на сребърни олекотени грошове показва настъпилото икономическо и политическо западане на България в средата на XIV век. То проличава особено ясно в монетите на Иван Шишман и Иван Срацимир. Липсата на каквито и да било фигурални елементи и композиции, с изключение на един тип сребърен грош на Тертер от Дръстър, с изображение на двуглав орел, отразява упадъка на монетосеченето в края на века.
Фалшифицирането на монети е толкова стар “занаят”, колкото е и самото монетарство. Ако повярваме на Херодот, че едни от първите монети били направени през V век преди новата ера, то по същото време мидийският цар Крез вече търгувал с фалшиви монети. С направата на монети се занимавали свободно скитащи занаятчии-монетари. Те обикаляли различните владетели и предлагали услугите си. И понеже сеченето на собствени монети било въпрос на чест за всеки владетел, то може да се каже, че монетарството бил почитан и доходен занаят. Но още по-доходно било, когато тайно от охраната монетарят успявал да прибави в разтопеното злато някое и друго парче мед. До същата идея достигнал Крез — неговите пари съдържали много по-малко злато, отколкото монетите на другите властелини .
Било невъзможно ръчно кованите монети да имат една и съща форма и тегло. Едни били по-заоблени, други — по-четвъртити, трети — по-широки, но затова пък по-тънки. Ето защо най-простият способ за фалшификация бил обрязването на монетите. Изрязаните парчета претопявали и от тях правели нови монети.
Най-разпространена била направата на монети от желязо, мед, олово или пък от сплав, като отгоре се “обличали” със злато и сребро. Древните гърци умеели да изковат златен лист с дебелина 0,09 мм. Така приготвените фалшификати не се различавали от истинските монети нито по форма, нито по тегло.
И понеже добрата фалшива монета външно по нищо не се отличавала от истинската, то древните търговци били безкрайно подозрителни
. Те дълго подмятали монетите в ръка, за да определят приблизително теглото, захапвали я със зъби да се уверят в еластичността на метала, като през цялото време не изпускали купувача от очи, защото тези два способа били толкова несъвършени, че в случая се разчитало повече на психологическия ефект. Често възниквали спорове и пререкания и за арбитър викали аргироскопа.
Едва ли в древния свят имало по-почетна и уважавана, по-деликатна и несигурна професия от тази на аргироскопите. Те присъствували на всяка по-сериозна търговска сделка, те придружавали царе и пълководци по време на походи, като внимавали победените да заплатят поискания откуп в злато, а не с фалшиви монети, каквито всеки владетел пазел за подобни случаи. За опитния специалист звънът на монетата бил всичко. Само по слух той можел де познае безпогрешно дали вътре има калай, мед или желязо и да различи истинския звън от фалшивия. Но имало и трудни случаи, когато на аргироскопа се налагало да прибегне до везните или да проучи внимателно характера на рисунките и надписите върху монетата.
Навсякъде по света фалшифицирането на монети се наказвало жестоко.В Турската империя на фалшификаторите надявали бели гугли с рога, качвали ги заднешком на магаре и ги прекарвали из площада, като ги оставяли на тълпата. В Япония ги разпъвали на кръст. На тибетска монета от XIV век ясно пишело; “Който фалшифицира монета или я пусне в обрьщение, се обезглавява!”
Монетите играят жизненоважна роля в човешкия свят още от древността. Те заместили несправедливото разменяне на стоки. Монетите били причини за войни и заговори. Но най-голямо значение имат в самата наука История. На различните монети са изобразени владетели и събития. Това дава точни сведения на историците при датировки и определяне на местоположения на загинали царства. По начина, по който са изработвани и оформяни, може да се съди за етапа на развитие на съответната култура.
Монетата е малка енциклопедия, запечатала в себе си моменти от историята и донесла ги до нас. Монети съществуват от дълбока древност и ще продължават да бъдат използвани още много дълго.

Най-скъпата златна монета е продадена за 800 хил. евро

Единствената златна монета, считана за най-скъпата монета в света, беше продадена на търг за 800 000 евро в Барселона, пишат испански медии.

Търгът, организирам от фирма ” Aureo & Calicó”, се проведе в една от залите на централен хотел в Барселона, която се превърнала в истинска зала на съкровищата. Търгът успял да задоволи огромните очаквания на потенциалните купувачи за колекцията, наречена “Рицарят на индийците”.

Цялата испанска колекция се състои от 2200 златни монети от старите колонии, от които 1000 бяха предложени за продажба. Монетите са сечени в Испания в периода между I век до периода на царуването на Алфонсо XIII през XX век. Когато монетата била предложена, само един мъж обявил първоначална цена от 800 000 евро. След настъпилото в залата мълчание, друга оферта не била предложена.

Водна кула като на Царевец – най-новото откритие в крепостта Русокастрон

Водна кула с кладенец в края на таен укрепен проход е сред най-новите открития на археолозите на древната крепост Русокастрон. Отбранителното съоръжение е с дължина около 65 м и е скрито в естествено ждрело между два скални масива в северната част на крепостта.

Вътрешната ходова пътека е с ширина 4 м, а отстрани е защитена от високи каменни стени с дебелина 2 м. Тайният проход слиза до реката.

Във вътрешността на кулата е иззидана дълбока цистерна, чието дъно стига под нивото на реката и така се поддържа постоянен воден дебит във всички сезони, обясни Цоня Дражева – ръководител на разкопките. Уникалното съоръжение е изградено още през V век, но е укрепено допълнително през ІХ-Х век.

Тайният укрепен проход за водоснабдяване е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век.

Открити са и много находки, между които най-интересни са средновековни монети и оловни печати за подпечатване на кореспонденция от ІХ-ХІ в. , арбалетни стрели и керамични съдове.

Средновековната крепост Русокастро се намира на 35 км западно от областния център Бургас и на 2,5 км северно от едноименното село Русокастро.

Вършец-Исторически факти

В района на Вършец са запазени множество уникални археологически паметници, носещи сведения за богата история на района. Града е възникнал около минералните извори и неговата история е свързана с тях. Най- старият запазен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийски хроники с името на крепостта МЕДЕКА /Медикус – лечебен/ единствено селище с такова наименование в Римската империя. Името ясно е битувало и преди това, съдейки от предметите намерени от римския период І-ІІІ век в местността “Калето”, където все още съществуват рупните на древната крепост. Там са намерени медицински и фармацевтични инструменти и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, тъй като в тези гарнизони квартирувани военни части, за да опазват важни пътища за Сердика и Бонония. По време на царуването на император Антоний Пий XI през 155 г. пр. Хр., Клавдиев легион е квартирувал в римския град Монтанезиум и е имал за главен лекар Аурелиус Артемо, който е имал безспорно за терапевтичен център “Медека”.
Друга интересна находка е варовиковата “АРА” с посветителен надпис на излекувал се римски гражданин с минерална вода на “ВРЕЩЕЦ”, оттук и древното име на Вършец – в превод топла, вряла вода.
При изкупни работи при строежа на баните и каптирането на изворите са намерени останки от: римски терми, тръби и малки шестоъгълни плочки – настилка на минерален басейн. Предмети, оловна тръба с надпис на латински “Император Цезар Нерва Траян Август”, стара зидария и обгорели греди, които говорят за древните традиции на лечение с минерална вода на Вършец. Монетите хвърлени за здраве върху античната настилка се срещат само в Асклепионите (те са изображение на змии и храмове) също показват, че тук е имало баня – лечебница към храм на Асклепий – бог на здравето, покровител на лечението и изцерителството, символ на подмладяващата жизнена сила. Още повече, че тук е намерена и скулптурна композиция на Телесфор-момчето бог. Намерени са и мортарии/за стриване на билки и други експонати от този период ІV-VІ в.
Минералните извори в района на Вършец съществуват от незапомнени времена. За това свидетелстват още монети с образи на бога лечител Асклепий, колона с образа на нимфа, част от светилище. През по-късен период – 1576г. в турски документи, Вършец съществува под името Виришниче.

През 1910 е построена “Старата баня”, през 1930г. и “Новата баня” в стила на късния европейски барок.

Старото банско казино е построено през 1943г. е първото в България, било електрифицирано през 30-те години и са се въртяли три рулетки в него, идвали богати гости по Дунава, а във виенския му салон се вихрели танци.

Римските калета - в района на Вършец има останки от изградената през ранното средновековие римска сигнално-охранителни система. Тя е включвала крепости, разположени на високите хълмове по пътя Бонония – Монтанезиум – Сердика. Сигналите са се предавали чрез запалване на огньове, които са се виждали надалеч в цялата околност. Някои от тези крепости са били водоснабдени и са представлявали истински градове със стратегическо разположение в подстъпите на планината. Днес са запазени останките от четири калета около днешните села Долно и Горно Озирово, Драганица и Черкаски, Спанчевци и кв.Заножене. Те не са достатъчно проучени от археолозите и от години са обект на иманярски интерес.

Християнски храмове на територията на община Вършец са с висока историческа, културна и художествена стойност. Храм “Св.Георги” - гр.Вършец, представява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902г. (паралелно с Храм-паметник Александър Невски). Светият олтар с принадлежащите му икони е завършен през 1906г., когато целия храм е осветен от Видинския Митрополит Кирил, след което започват каноничните редовни служби.
По време на турското робство във Вършец е имало три параклиса, а след Освобождението в него се съсредоточава цялата културна и просветна дейност на района. В настояще време храмът е обновен, реставриран и изографисан. Извършват се редовни богослужения съгласно църковния православен календар.

На 12 км. от гр.Вършец се намира Клисурският манастир “Св.св.Кирил и Методий” . Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли. Наред с Чипровския и Лопушанския манастир той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие.

Заловиха иманяр да тършува в нивите

У него намерили керамични лампи и антични съдове.
Заловиха иманяр, докато тършува за антики из нивите край русенското село Щръклево.

Полицаите сгащили 43-годишния мъж в момент, когато „изследвал” терена северно от селото с металотърсач и лопата. При проверката се оказало, че мъжът не притежава разрешително за извършване на подобен вид дейност, а металотърсачът не бил професионален, а саморъчно изработен.

Разследващите открили у иманяря множество старинни предмети - керамични лампи, съдове от различни епохи и други археологически находки. Срещу автора на престъпното деяние е повдигнато обвинение. По случая се води досъдебно производство.

Иманярите са истинска напаст в Русенско и създават големи проблеми на местните археолози. Преди по-малко от година злосторници съсипаха праисторически дом на старейшина от каменно-медната епоха в село Кошарна и унищожиха целия профил на изследвания сондаж. Историци смятат, че вероятно намерените антики вече са зад граница.
.http://www.monitor.bg

Balthazar

Георги Матеев – DJ Balthazar е роден през 1977 г. в град София. Той е един от основателите на електронната сцена в България и по настоящем, сред най-уважаваните и популярни ди-джеи.

Занимава се с музика от 1993 г, а като професионален DJ работи от 1998 г.До 2001 г. той е резидент DJ в най-големия по това време techno клуб в София - Индиго.Balthazar използва 3 грамофона, като стил предпочита най-вече tribal, electro и progressive house. Организатор е на партитата Techno Files, свирил е във всички български клубове, на големи рейв партита като Metropolis Street Parade, в специализирани предавания за електронна музика на различни радио и телевизионни станции, освен това имамного участияи извън страната.Като собственик на агенцията Renesanz, Balthazar промотира култови партита, с участието на наши и чужди ди-джеи.

DJ Balthazar е работил със световни house величия като Cristian Varela, Josh Wink, Marco Carola, DJ Rush, Adam Beyer, Carl Cox, Oliver Ho, Sven Vath, Terry Francis, Nathan Coles, DJ Misjah, Slobodan, Colin Dale, Jim Masters, Emerson, CJ Bolland, Paul Edge, Darren Price, Paul Jay, Astral Projection, както и много други.

Niki Belucci

Niki Belucci е унгарска, еротична house music DJ-ка, която често води изпълненията си гола до кръста. Освен това тя е известна със свойте постижения в гимнастиката през детството си, а също така тя прекарва 6 месеца като порно актриса, където се появява в 29 филма.
Niki Belucci е символ на красота, здраве,еротика, страст, свобода, чар, изкушение, сексуалност и енергия. Красивото момиче, Niki, която има значително минало в спорта, била на 15 години, когато сe наложило да се откаже от гимнастиката след сериозна контузия. В момента тя притежава 21 златни, 12 сребърни, 8 бронзови и 2 спортни купи като спортистка на Ferencvárosi гимнастичен клуб.

Тя работи като асистентка в магазин за бельо, когато скоро решава да се занимава с еротична фотография, а в последствие става актриса в порно индустрията. Тя прекарва само 6 месеца, когато през 2003 в гала вечерта при награждаването на порно оскарите, тя заявява, че напуска порно индустрията, тъй като предпочита да направи кариера от предишното й хоби, а именно DJ-ството.

По това време тя вече е разтърсила няколко малки клуба с нейните винили. Niki влиза в клубния живот през есента на 2003 г. Благодарение на таланта си, тя има средно 160 изпълнения на година в Унгария и съседните страни, а от 2006 нови врати са отворени за нея главно чужбина.

След двугодишно турне Unlimited Sounds, които също работят с D.O.N.S. и Jerry Ropero, се свързват с Niki Belucci и й помагат да издаде и разпространи своят следващ single, както и микс компилация.

Andrea Di Rocco за първи път в България!

Въпреки че италианецът е продуцирал музика години наред, същинският успех го връхлита доста ударно. Само в рамките на няколко месеца той започва работа с лейбъли от ранга на Globox, Italo Business, Minitec, Sleaze, 303Lovers, Underscore, Bosphorus, Mystika. Същевременно и почти мигновено Andrea достига до 5-та позиция на световната минимал класация Beatport с парчето си "Divan Japonaise".
Продукцията му е високо ценена и в сетовете си я включват именити артисти като Paco Osuna, DJ Boosta (Subsonica), Joseph Capriati, Markantonio, Rino Cerrone, Uto Karem, Minicoolboyz, Alex Kenji, Ahmet Sendil, Dandi & Ugo, Piatto, Marshall, Dyno, Andrea Roma и много други.
В момента Andrea Di Rocco е подхванал нов проект с друг свой сънародник и съименник – dj Andrea Mattioli. Под името Microsize те двамата издават минимал-техно тракове.

На 5 декември (събота) младата италианска звезда ще се изяви за пръв път в България. Мястото е столичният клуб The Moon (бивш Sugar), адресът - ул. Граф Игнатиев 1

Darin Epsilon с тур в Пловдив и Бургас

Darin Epsilon безспорно е едно от най-популярните и бързо прогресиращи имена в съвременната клубна сцена на САЩ. Неговият талант като DJ и музикален продуцент изгрява още докато той живее и работи в Чикаго. В последствие Darin Epsilon се мести в Los Angeles и има изяви в почти всички топ клубове отвъд океана. Работи по съвместни проекти с артисти като Matthew Dekay, Hernan Cattaneo, D:Fuse, Noel Sanger, Kenneth Thomas, а един от последните му ремикси получава специално признание от легендата на денс музиката Paul Oakenfold и е издаден от неговия лейбъл Perfecto Records. Като диджей Darin Epsilon свири на емблематични събития като WMC в Маями, както и пред многохилядни тълпи от фенове в различни точки по целия свят – Русия, Мексико, Холандия, Канада, Коста Рика и т.н. Неговото радиошоу Perspectives се излъчва ексклузивно по американското радио Digitally Imported (DI.fm) и по над 15 други радиостанции по целия свят, като всяко издание има хиляди слушатели. Darin Epsilon идва за първи път в България като гост на Perceptions и ще разтърси сцената в Пловдив и Бургас с модерна и свежа музика в своя неповторим стил - комбинация от тек хаус, вокали и прогресив. Тук той ще представи и някои от новите си авторски продукции, чието издаване скоро предстои.В Пловдив на 4 декември В Бургас на 5 декември.

Проекта “Sound Proof Project”

Зад проекта “Sound Proof Project” стоят двама талантливи български DJ-и MASCOTA и HAMMER. Те се срещат още през 2002г., и дълго време работят като резиденти в едни и същи клубове до 2008г., когато обединяват усилия и решават да сформират проекта“ Sound Proof Project”. В момента зад това име се крие техния back to back сет с любимата и на двамата мелодична progressive линия.Можеш да ги чуеш в някой от любимите си клубове като Bedroom, Cielo, Oscar, Candle и Lifehouse , разбира се и на честотата на “Алфа радио”.
Вече повече от година имат и собствено радио-шоу “Feel The Vibe”по “Vibes Radio”, което набира все по голяма популярност и се излъчва всяка 1-ва и 3-та седмица от месеца , с начален час 20:00 (www.vibesradio.org)
Сряда вечерSound Proof ще застанат зад пулта на клуб EXIT, за да ни потопят в магиятa на електронния звук и ни направят част от тяхната „Feel The Vibe” нощ.Началото на вечерта е поверена на един от най-прогресиращите млади DJ-и Illevan.
Ако и ти искаш да бъдеш част от “Feel The Vibe night” не пропускай датата 16 декември и не се колебай, да поканиш някой с теб!

Drugness release party

Най-известният турски диджей – Dj Tarkan, промотира БГ хаус проект пред 5000 артиста, музикални редактори и диджеи по цял свят.

Макси сингъла “Drugness” на MAV feat. Даниела Арнаут от проекта „Project M.A.V” на Михаил Вучков, ще бъде представен на най-известните диджеи по цял свят като: Tiesto, Paul Oakenfold, Armin van Buuren, Sasha, Hernan Cattaneo, Deep Dish, Sander Kleinenberg, Dave Seaman, Seb Fontaine и др.

Това ще стане благодарение на „No Smoking Recordings” лейбъла зад чието име стои Dj Tarkan. Българският трак ще бъде издаден в макси сингъл, съдържащ пет ремикса; един клубен ремикс на Dj Doncho и 4 ремикса на Dj Tarkan. Към “Drugness” са заснети два видео клипа които ще се завъртят по музикалните телевизии в България и Турция. Петнайсет дни преди официалната премиера макси сингъла се изпраща на над 5000 артисти, музикални редактори в радиа, DJ-и, и музикални компании по цял свят.

Официалната дата на издаване е 5 Декември. На този ден в клуб „Червило” директно от Истанбул ще пристигне Dj Tarkan за да представи макси сингъла “Drugness” чрез 6 часов сет, част от “Drugness Release Party”. Почитателите на хаус музиката ще могат за първи път да видят видео клиповете към “Drugness” както и да чуят невероятните ремикси на Dj Doncho и Dj Tarkan.

Една седмица преди промоцията пред клуб „Червило” ще бъде реализирана изложба, от различни версии на плаката за събитието, кадри от мейкинга на видеоклиповете и фото сесиите към “Drugness”. А от 6 Декември всички които имат желание да притежават макси сингъла ще могат да го закупят чрез Beatport.

CHERVILO FACTORY

„Chervilo Factory” представя: CANDY SMELLНов парти-бранд ще присъства в портфолиото на столичния клуб CherviloПрез месец декември столичният клуб Chervilo ще допълни музикалното разнообразие на нощна София с нов тип парти-бранд – “Chervilo Factory”. Партитата от тази поредица ще представляват среднощни постановки с горещи танци и специалниподаръци - АТРИБУТИ само за играчи! Първото парти от поредицата ще бъде на 3-ти декември с CANDY SMELL. Едно бонбонено парти, в което размерът на близалките е без значение. Какво точно е CANDY SMELL ще вкусите в самата вечер на сладки изкушения...За да ви провокира да бъдете такива, каквито никъде другаде не сте, клуб Chervilo се превръща във фабрика за идеи. Поредица партита с различен стил, мислене, поведение и музика! За един четвъртък в месеца Baby box се „преоблича”, а dj Marten и неговите Breaks, Nu Funk, Broken Beat, Nu Disco ще преобърнат представите за танци и емоции в Chervilo.

Маската на Агамемнон – от родопско злато

Мина край Крумовград захранвала Балканите с ценни метали

Димитър Николов

Нова хипотеза за произхода на микенското злато изказаха в четвъртък немски учени. Според тях част от благородните метали на Троя и Микена идвали от находището на Ада тепе край Крумовград. То е на 3500 години и е най-старата златна мина, открита досега в Европа. Изследователите на Ада тепе твърдят, че новите открития изместват назад във времето добиването на злато от рудници. Досега учените смятали, че преди желязната епоха жълтият метал се извличал само от теченията на реките.

Мината край Крумовград е захранвала целите Балкани със злато, предполагат учените. Тя е функционирала от 16-и до 8-и век преди Христа и датирането й съвпада с времето на Троянската война. Затова и твърдението на Омир, че траките били отрупани със злато и се биели с позлатени оръжия, започва да изглежда не като мит, а като историческа истина. В „Илиада” гръцкият автор описва величественото пристигане на тракийския цар Резус, който дошъл край Троя, отрупан в злато.

Днес Ада тепе все още не е изчерпано и компании предявяват интереси да добиват злато там. Затова и проучванията на района е трябвало да преминат бързо - като спасителни разкопки. Те са правени по проекта „Желязо и злато - по следите на металургията на Древна Тракия”, финансиран от фондация „Александър фон Хумболт”. Ръководители са д-р Христо Попов от Националния археологически институт с музей към БАН и немският специалист по древна металургия проф. Албрехт Йокенхьофел. Те участват в провеждащата се в момента в България конференция по въпросите на археометалургията. Според проф. Йокенхьофел не е сигурно дали само крумовградското злато е снабдявало микенската цивилизация, но находището се намира на северната граница на тази цивилизация.

Металотърсач и монети са били иззети от частен дом във Видин

Металотърсач и монети са били иззети от частен дом във Видин, съобщиха от Областната дирекция на МВР-Видин.

Вчера служители на сектор БОП в ОД на МВР-Видин са извършили претърсване в с. Буковец в къща, обитавана от 40-годишния П.Т. Антимафиотите са намерили и иззели 50 метални монети, 10 пръстени с различна големина и форма, четири фибули, две метални гривни, метална тока, предмет с ромбовидна форма, предмет с формата на кръст и керамично гърне, пише агенция Фокус.

В къщата е открит и иззет един металотърсач. Предстои експерти да установят произхода и стойността на иззетите предмети. По случая е образувано досъдебно производство по чл.278, ал.1 от НК.

Заловиха наркотик за над 3,5 млн.

28 килограма хероин са задържали митнически служители от Малко Търново около 21.00 часа в четвъртък, съобщиха от Агенция "Митници".

Наркотикът е бил укрит в специално изградени тайници на новорегистриран лек автомобил с германска регистрация.
Задържаните двама нарушители са немски гражданин, който е собственик на автомобила, и пътуващия с него българин.

Стойността на задържаното наркотично вещество е около 3,5 милиона лева.

На дребно обаче цената на пратката би надхвърлила 8 милиона лева.

Случаят е предаден на органите на досъдебното производство.