Величието на Улпия Ескус

Река Искър се влива в Дунав недалеч от днешното село Гиген, област Плевен. През античността я наричали Ескус (Oescus), което на езика на тамошните траки вероятно означавало “вода”. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (ХIII-ХI в.) и желязната епоха (Х-VI в.). Географът Клавдий Птолемей от Александрия в Египет пише, че мястото било обитавано от племето трибали, което е сред най-многобройните в областта Мизия.
—
Главното селище се наричало Ескус на трибалите (Oescus Triballorum). То се намирало сред плодородна земя, която обаче през пролетните месеци често била заливана от Дунав. Лятото било топло. През хладните месеци духали пронизващи северни ветрове, а есенните утрини били винаги мъгливи.
През първите години на първото столетие след Христа римската войска превърнала постепенно Мизия в зона на постоянна окупация. Така през 9 г. в Ескус бил настанен V Македонски легион. Той носел прозвището от името на провинция Македония, защото там бил попълнен с голям контингент новобранци.
През 1986 г. пред стопанския двор на с. Гиген случайно бе намерен при строителни работи един надгробен паметник. Покойният е някой си Луциус Фрейус Фаустус, който бил ликса на V Македонски легиион. Това е едва четвъртият надпис за човек с такава професия в цялата Римска империя.
Легионът напуснал Ескус в началото на II в. и на опразненото място бил изграден внушителен град.
Градът колония бил наречен Улпия Ескус. Улпиус е името на бащата на императора и много други градове в Долна Мизия и Тракия са го сложили пред своето в знак на уважение към Траян. Заградената от каменните стени площ обхващала 18 ха, а в края на III и началото на IV в. градът бил разширен с още 10 ха в западна посока.
Архитектите и строителите първо ремонтирали старата и изградили нова водопроводна система за нуждите на военното и цивилното население. Чиста питейна вода се докарвала от два източника - от с. Оряховица, на цели 20 км южно от града, и от една близка местност Доброшина, на 3 км също в южна посока. Улиците били постлани с неголеми варовикови плочи, а под тях и по средата минавали каналите за нечистите води.
Разкрити са сектори от двете главни улици, както и няколко странични. При една такава южно от форума се проучиха множество магазини. Срещу тях бе намерена и реставрирана обществена банска постройка (720 кв. м). Влизало се през вход, каса и съблекалня.
За жените таксата била по-голяма, тъй като те стояли повече време в банята и консумирали повече топла вода.
Градският площад (форум) заемал цели 2 ха, т.е. 1/9 част от площта на града. В средата била ареата - постланото с каменни плочи пространство под открито небе ( 96 х 58 м). Върху това място жителите се разхождали, заобиколени от множество статуи на божества, императори и заслужили граждани. Трите страни на ареата били оградени от внушителна колонада в коринтски стил.
Улпия Ескус е един от малкото градове в цялата Римска империя, който има на своя форум цели 4 храма. На южната страна били построени три култови сгради в чест на Капитолийската троица. Централният и най-голям храм бил посветен на върховното римско божество Юпитер (35 х 14 м). Страничните два били еднакви и по-малки. Те били издигнати в чест на Юнона и Минерва. Храмовете имат стълбище, площадка за колонада в римско-коринтски стил и същински храм, разделен на преддверие и култово помещение. Строежът бил извършен в началото на управлението на император Хадриан (117-138).
На срещуположната къса северна страна на форума имало още един храм, този на Фортуна. Той бил издигнат в 190-191 г. от сдружението на занаятчиите в града и през управлението на император Комод (180-192). Размерите му били 29 (изток-запад) х 50 (север-юг). Храмовият комплекс се състои от четири части: южна колонада с двуреден латински строителен надпис; вътрешен двор с коринтска колонада от трите страни (без южната); самият храм на Фортуна, помещения към храма, разположени северно и в дъното на комплекса. Надписът върху лицевата страна на храма бил дълъг 52 м (2 реда по 26 м), обаче името на императора след убийството му било унищожено. Такова било решението на Сената заради злините, които Комод сторил на Рим.
На южната страна зад трите храма била построена при император Хадриан (117-138) голяма гражданска базилика.
Тя е била трикорабна и от елинистичен тип. Тук ставали делови срещи, извършвали се съдебни производства, узаконявали се сделки. Дължината на гражданската базилика е 98 м, а ширината - 24 м. Цялата застроена площ възлизала на 2300 кв. м. Влизало се от запад в голямо преддверие и оттам - в дългите коридори. От вътрешната страна на северната стена имало полукръгли и правоъгълни ниши. В тях се поставяли статуи на божества и императори. Средната част на огромната сграда била на два етажа. Именно там вместо подпорни колони били използвани т.нар. кариатиди, известни от Ерехтейона при Акропола в Атина. За първи път от римската епоха в нашите земи се откриват такива скулптури (от по-ранно време има кариатиди, хванати за ръце, в тракийската Свещарската гробница при Исперих от втората половина на III в. пр.Хр.)
Градът бил организиран по италийски тип. Имал малък градски съвет. Двама кметове (дуовири) решавали належащите проблеми в селището. Останалите съветници се наричали декуриони. Те отговаряли за продоволствието, водоснабдяването, ремонтите, строежите и търговията в града колония. Важна била поддръжката на пътищата. Ескус бил важна станция на Крайдунавския път. Друга локална артерия отвеждала към Сердика (София) и Никополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново). През IV в. имало и местен път до моста на Дунав
На всеки 5 години се избирали лица, които преброявали имущественото състояние на гражданите. Богатите граждани не живеели много в самия Ескус. В градската територия те имали свои домени с богати вили. Там изкарвали летните горещи месеци и си почивали. В града идвали предимно когато се събирали градските съветници за поредното съвещание.
Имало и лица, които раздавали правосъдие и дори отнасяли дела до висшестоящи инстанции. Ето и един много поучителен латински надпис от Ескус: “На подземните богове. Аз, Вибий Валентин, невинно бях убит заедно с моя сродник Валерий Ингений. Живях без никаква награда и без никакъв принцип 28 години. Благодаря на роднината, която чрез провинциалния управител Бонус отмъсти за нашата кръв. Вибий Секундин постави паметника на милия си брат. Лека ти пръст.”
Мястото на Улпия Ескус в ареала на Долния Дунав било стратегическо важно. Оттатък реката римляните имали изграден форт Сукидава (с. Челей, окр. Корабия). На 5 юли 328 г. бил осветен големият каменен мост между Ескус и Сукидава. Той бил дълъг 1150 м, изграден от монолитни каменни блокове и с дървена платформа отгоре. Негов автор бил архитектът Теофил. Император Константин Велики бил в Никомедия в Мала Азия. Той отвърнал на поканата на провинциалния управител и на управата на града.
Константин дошъл лично за освещаването на моста с голямата си свита, като останал няколко денонощия в Ескус за празненствата. Мостът усилил търговските връзки с варварския свят. Укреплението оттатък Дунав го предпазвало от разрушения при набези.
Единственият противоеретически надпис от нашите земи е от Ескус. В края на VI в. Ескус рухнал под непрекъснатите напори на аварите и славяните. Животът замръкнал тук, за да продължи чак след столетия. Тук възникнало и се развило между Х-ХII в. средновековно българско селище. Върху руините на храма на Фортуна била изградена малка едноапсидна кръстокуполна църква. В северната й част бе открит фрагмент от уникален по своето съдържание надпис, който се превежда така: “Който… прочете написаното, нека прокълне еретика, ако ли не го прокълне, нека сам той да бъде прокълнат. Написа монахът Ананий.” Паметникът се датира към последните десетилетия на Х в. Проклинането на еретик, а не на богомил, трябва да се отнесе към ранния период на богомилското движение в българските земи.