История на монетите

Още в края на Първобитнообщинния и в началото на Робовладелския строй, човекът успявал да произвежда повече стока, отколкото му била необходима. Излишъкът започнал да се разменя за други средства и предмети. Така се появило понятието “стока”. При размяната на стоки не е имало всеобщ еталон за сравнение. Първоначално измерител били самите вещи и предмети – стоките, но размяната ставала неравностойно. Така се появила нуждата от всеобщ измерител на стойността на стоката. Това била монетата. Като първа, макар изпреварила с малко другите държави в откриването на монетите, се приема Лидия в Мала Азия. Съществува спор между учените, кой пръв е отсякъл първите монети – цар Гигес (685 - 652 г.пр.н.е.) или цар Ардис (622-615 г.пр.н.е.). Но първите точно датирани монети са на цар Алиат (617 - 560 г.пр.н.е.) с изобразена на лицевата страна лъвска глава и гръцки надпис . На задната страна липсва изображение, но има следи от вдълбан квадрат или правоъгълник. Тези монети били доста примитивни и масивни, с бобовидна форма, но с точно тегло от 14,7 грама. Така се прекратила размяната на стоки като платежно средство и претеглянето на разменените метали, използвани за разплащане, а останало само броенето на отсечените монетите.
След разпадането на Римската империя Византия наследява нейната култура и политика. В голяма част запазва и традицията при сеченето на монети. Византийските монети, особено бронзовите, често са отсичани небрежно, те са с неправилна форма и образите са предадени схематично. Понякога монетите дори били доизрязвани с ножица . Въпреки това монетите от средновековна Византия се отличават с умелото композиране на образи, надписи и знаци . Типично за тях е поставянето на знак, обозначаващ стойността на монетата. Паричната единица на Византия била “нуми”. Буквените знаци са: М за 40 нуми, К за 20 нуми, I за 10 нуми и С за 5 нуми. Традицията на изобразяване на бюст на императора в профил се запазва до царуването на император Юстиниян I, при който за първи път е изобразен владетеля в анфас и годината на царуването му. Означени са също името на града, в който е отсечена монетата и номерът на монетната работилница. Често са били изобразявани и императриците редом до императорите. Така са увековечени, например, императрица София, жената на Юстиниян II, императрица Зоя, императрица Теодора. През VI и VII век в различните градове-монетарници се пускат в обръщение най-различни по стойност монети. Известни са монети от 2, 3, 4, 6, 8, 12, 16, 30 и 33 нуми. Така във Византия се сечат монети до самото падение на империята. През 1453г. Мехмед II превзима Константинопол и това се смята за край на монетосеченето във Византийската империя.
Българското средновековно монетосечене се развива от края на XII до края на XIV век. Началото поставят братята Асен и Петър след като освобождават България от Византийко робство.
Три са основните фактори, които оказват влияние върху монетосеченето на Средновековна България: християнската религия, византийската културна традиция и феодалната разпокъсаност.
Християнската религия е безспорен държавен и обществен фактор, господствал напълно в тогавашното общество. Това налага изобразяване на Библейски личности и събития върху сечените монети.
Влиянието на Византия върху България е отразено дори в монетите. Характерните особености на византийската школа са нейният плоскостен, двуизмерен стил и фигури, не подлежащи на промяна. Канонизирани са не само ликовете, образите и фигурите на християнския персонаж ( Христос, Богородица, десетки светци), а и тяхното облекло, жестове, пози – застинали в царствена тържественост. Тези схващания се отразяват в образите, фигурите и композициите при оформянето на монетите.
Сеченето на собствени монети винаги се е възприемало като символ на сувереност и независимост. За това във средновековна България, наред с владетелите (Петър I, Иван Асен II, Михаил II Асен, Константин Асен Тих, Георги Тертер I, Тодор Светослав Тертер, Михаил III Шишман, Иван Александър, Иван Шишман, Иван Срацимир) и редица боляри (Мицо, Яков Светослав, Добротица и др.) секат собствени монети, като демонстрация на независимост и опит за откъсване от централната власт.
По вида на монетие може да се съди за икономическото състояние на една държава. Наличието на сребърни олекотени грошове показва настъпилото икономическо и политическо западане на България в средата на XIV век. То проличава особено ясно в монетите на Иван Шишман и Иван Срацимир. Липсата на каквито и да било фигурални елементи и композиции, с изключение на един тип сребърен грош на Тертер от Дръстър, с изображение на двуглав орел, отразява упадъка на монетосеченето в края на века.
Фалшифицирането на монети е толкова стар “занаят”, колкото е и самото монетарство. Ако повярваме на Херодот, че едни от първите монети били направени през V век преди новата ера, то по същото време мидийският цар Крез вече търгувал с фалшиви монети. С направата на монети се занимавали свободно скитащи занаятчии-монетари. Те обикаляли различните владетели и предлагали услугите си. И понеже сеченето на собствени монети било въпрос на чест за всеки владетел, то може да се каже, че монетарството бил почитан и доходен занаят. Но още по-доходно било, когато тайно от охраната монетарят успявал да прибави в разтопеното злато някое и друго парче мед. До същата идея достигнал Крез — неговите пари съдържали много по-малко злато, отколкото монетите на другите властелини .
Било невъзможно ръчно кованите монети да имат една и съща форма и тегло. Едни били по-заоблени, други — по-четвъртити, трети — по-широки, но затова пък по-тънки. Ето защо най-простият способ за фалшификация бил обрязването на монетите. Изрязаните парчета претопявали и от тях правели нови монети.
Най-разпространена била направата на монети от желязо, мед, олово или пък от сплав, като отгоре се “обличали” със злато и сребро. Древните гърци умеели да изковат златен лист с дебелина 0,09 мм. Така приготвените фалшификати не се различавали от истинските монети нито по форма, нито по тегло.
И понеже добрата фалшива монета външно по нищо не се отличавала от истинската, то древните търговци били безкрайно подозрителни
. Те дълго подмятали монетите в ръка, за да определят приблизително теглото, захапвали я със зъби да се уверят в еластичността на метала, като през цялото време не изпускали купувача от очи, защото тези два способа били толкова несъвършени, че в случая се разчитало повече на психологическия ефект. Често възниквали спорове и пререкания и за арбитър викали аргироскопа.
Едва ли в древния свят имало по-почетна и уважавана, по-деликатна и несигурна професия от тази на аргироскопите. Те присъствували на всяка по-сериозна търговска сделка, те придружавали царе и пълководци по време на походи, като внимавали победените да заплатят поискания откуп в злато, а не с фалшиви монети, каквито всеки владетел пазел за подобни случаи. За опитния специалист звънът на монетата бил всичко. Само по слух той можел де познае безпогрешно дали вътре има калай, мед или желязо и да различи истинския звън от фалшивия. Но имало и трудни случаи, когато на аргироскопа се налагало да прибегне до везните или да проучи внимателно характера на рисунките и надписите върху монетата.
Навсякъде по света фалшифицирането на монети се наказвало жестоко.В Турската империя на фалшификаторите надявали бели гугли с рога, качвали ги заднешком на магаре и ги прекарвали из площада, като ги оставяли на тълпата. В Япония ги разпъвали на кръст. На тибетска монета от XIV век ясно пишело; “Който фалшифицира монета или я пусне в обрьщение, се обезглавява!”
Монетите играят жизненоважна роля в човешкия свят още от древността. Те заместили несправедливото разменяне на стоки. Монетите били причини за войни и заговори. Но най-голямо значение имат в самата наука История. На различните монети са изобразени владетели и събития. Това дава точни сведения на историците при датировки и определяне на местоположения на загинали царства. По начина, по който са изработвани и оформяни, може да се съди за етапа на развитие на съответната култура.
Монетата е малка енциклопедия, запечатала в себе си моменти от историята и донесла ги до нас. Монети съществуват от дълбока древност и ще продължават да бъдат използвани още много дълго.